Църквата със своите химни ще възпява - величае во вся дни великия славянски светилник, - ще величае благоверния цар Борис и ще извиква радост във всички български и славянски сърца, че Бог е въздигнал Българската земя сред другите славянски земи с такъв светъл вероподвижник - проницателен славянски Господар, свързващ всички сърца славянски с узите на св. кръщение - прообраз на всеславянското възрождение...
Ще се радва и взиграва Българската земя и в нея всички нейни синове, заедно с нейния Венценосец - закрилник на тази земя; ще се радва и взиграва тя и ще ради за своето тържество в този век на величава борба за народност и славянско единство; ще се радва и взиграва Българската земя, защото нейните възделатели - държавни и обществени мъже - ще вървят неуклонно по стъпките на прославяния неин треблажен цар-християнин, ще пазят и крепят неговите завети:
Целокупността на тази земя;
Духовното единство на св. българска църква и национална школа.
Ще пазят българската реч и книга, с която св. равноапостол Цар-Борис въздигна народа си, отвори му път за самостойно съществуване и културно развитие.
Из Слово произнесено на 2 май 1910 г. в църквата „Св. Крал" (днес „Св. Неделя), София
На иконата: Св. Цар Борис Покръстител в патриаршеския катедрален храм-паметник "Св. Александър Невски". Фотография: Църковен вестник
Цар Самуил (†1014) в историческата памет на българите през XIII – XIV в.
