На Благовещение, 1922 г. със специален влак от София заминават две делегации, състоящи се от духовници и служители на Св. Синод, духовната семинария, свещеническото братство и др., който да поздравят новоизбрания Софийски митрополит Стефан. Седмица по-рано, на 2 април в синодалния параклис Св. Синод избира за нов Софийски митрополит Маркианополския епископ Стефан. Първата делегация отива в Черепишкия манастир, където до избора за нов митрополит, епископ Стефан се намира. Втората група отива на гара Лакатник, където трябва да посрещне в пределите на Софийска епархия новоизбрания митрополит Стефан. „След пристигането си делегатите вкупом се отправиха за разположения наблизо, посред хубавата балканска природа Черепишки манастир, защото бе определено приветствието на новия архипастир са стане в манастирската църква… Тържествено „На многая лета владико” огласи целия храм” (ЦВ. 15.04.1922 г. бр. 6 и 7). От името на Св. Синод кратка реч произнася протопрезвитер Стефан Цанков. В дописката в църковния печат четем, че той изтъкнал важното значение на софийската катедра, тежкия кръст, който се дава на новоизбрания митрополит, както и подчертава и своята увереност, че митрополит Стефан с достойнство ще заеме своя нов висок пост, „твърдо, непоколебимо и успешно ще води своите епархиоти, които именно в този момент чувстват особено нужда от добър, умен и решителен духовен вожд”.
„Умилението, което изпълва в този момент моята душа е равносилно на богослужение”, казва пък в своето слово митрополит Стефан. От Чрепишкия манастир митрополит Стефан и делегацията тръгват с влака за София. Това се случва около 10 часа сутринта. На гара Лакатник вече втората група приветства, като добре дошъл новия митрополит Стефан. Там реч произнася прот. Михаил Брънжев.
Интересен момент е, че в деня на избора за Софийски митрополит църковните избиратели и някои граждани, които отишли в Черепишкия манастир да съобщят на епископ Стефан, че е избран за Софийски митрополит, решили да образуват фонд „Епископ Стефан” за издръжка на най-бедния ученик от Черепишкото свещеническо училище. В същия ден били събрани 31 900 лева.
В 14 часа влакът пристига в София. На Централна гара новоизбраният митрополит е посрещнат от Охридския митрополит Борис и високопоставени лица, както от Двореца, така и от правителството.
Пеша, заобиколен от многоброен народ, митрополит Стефан се отправя към църквата „Св. Неделя”, облечен в мантия и обкръжен от духовенството на своята епархия. От катедралата „Св. Неделя” митрополит Стефан се отправя за митрополитския дом. На вратата бива посрещнат от служители при митрополията и бил въведен в митрополитския дом.
На 26 март в Софийска епархия се състоял избора на двамата кандидати за Софийски митрополит. След Божествената Литургия, отслужена в катедралния храм „Св. Неделя” от Видинския митрополит Неофит, наместник на овдовелия Софийски митрополитски престол извършва избора. Около 12 часа по обяд вее са издигнати двамата кандидати за Софийски митрополит. Маркианополският епископ Стефан получава 45 гласа, а архим. Кирил, бивш управляващ Дебърска епархия, получава 26 гласа. На 31 март Св. Синод утвърждава избора като канонично проведен.
След избора на митрополит Стефан цар Борис му изпраща поздравителна телеграма, в която казва: „Познавайки Вашата висока култура, подолюбието Ви и предаността Ви към светата ни родна църква, аз посрещам с радост и истинско задоволство заемането от Вас на Софийския митрополитски престол”. От своя страна в телеграма-отговор митрополит Стефан пише: „Радостта, задоволството и молитствуванията, с които посрещате новото ни звание и положение, трогват сърцето ни до умиление и пълнят душата ни със светли надежди”.
Като епархийски архиерей митрополит Стефан се стараел благовестието и молитвата живо да обхванат все повече души, по думите на Българския патриарх Кирил (казани в надгробното му слово за екзарх Стефан – ЦВ. 30.05.1957 г. бр.23). През време на неговото светителско служение в Софийска епархия се строят нови храмове. „Той старателно насърчаваше храмостроителството, за да не остане нито една еднория без свой молитвен дом”, казва още патриарх Кирил.
Митрополит Стефан, в попрището му на Софийски митрополит, се постарал да подпомогне духовенството в неговото служение. През 1935 г. той издава книгата „Същина на пастирското служение”. На международната сцена бъдещия екзарх също проявява голяма дейност. Той взема дейно участие в много междуцърковни конференции, както и в конференции на Всемирния съюз за приятелство и мир чрез църквите. Автор на множество статии, брошури и големи съчинение митрополит Стефан се превръща в един от големите богословски умове у нас. Темите, които разработва са преди всичко богословски и такива с църковно-практическа насоченост.
Въпреки че този текст цели да очертае годишнината на избора на Екзарх Стефан за Софийски митрополит и неговата ползотворна дейност в Софийска епархия, трябва да кажем, че едно от най-големите му постижения е по времето, когато вече е избран за Български екзарх.
Той полага огромни усилия по вдигането на схизмата, която в продължение на над 70 години отделяла Българската православна църква от Цариградската патриаршия и другите Поместни православни църкви. „Екзарх Стефан се характеризираше с искрена вяра в Бога и усърдно упование в Неговата милост; с добро съзнание за църковност, при широк поглед върху задачите на църквата; с християнски дух на вселенност, който обхващаше не само православните църкви, но и други християнски църкви и общности; с изживяване и разбиране на православието, както от гледище на църковното вероучение, така и на религиозната мистична молитвеност и богослужба.”
Автор: Ангел Карадаков
"Църковен вестник", бр. 9./2022 г.
