Това средновековно учебно заведение е център за висши науки и обучение в Константинопол. Името й произхожда от названието на дворцовата сграда, в която се помещава през IX в.
Началната история на школата датира от време то на Константин Велики през 425 г. През 425 г. Теодосий II (408-450) и Валентиан III регламентират тази институция. По това време тя се нарича Аудитория и разполага с 31 преподаватели, повечето от които по гръцки и латински език. След закриването през 529 г. на Атинския университет от Юстиниан I (527-565) значението на Константинополската висша школа нараства.
През VI в. преподавател в нея е Георги Хировоск. В хрониката на Георги Амартол се откриват сведения за школата по времето на император Теофил (829-842). Около 842-843 регентите на Михаил III - Теоктист и Варда, й дават ранг на университет. През 863 г. Магнаурската школа отново е реорганизирана от кесаря Варда, като за неин ректор е назначен Лъв Математик.
По средата на IX в. тя е в подем. В нея са застъпени главно светските науки (граматика, риторика, диалектика, аритметика, геометрия, астрономия, музика), разпределени в две степени - тривиум и квадриум. Преподават се антични знания, като преподаватели са едни от най-добрите учени на времето - Фотий и Лъв Математик.
Около 843-846 г. в школата учи Константин-Кирил философ, който се отличавал с „бързина и прилежание“ в усвояването на всички науки. По-късно той става преподавател по философия в същото учебно заведение. Там усвоява знания и българският княз Симеон. Според продължителя на Теофановата хроника от Магнаурската школа излизат хора за висшите духовни и светски длъжности в империята. В средата на XI в. в това учебно заведение се обособяват два факултета - юридически и философски. Значението на школата започва постепенно да намалява през XII в., тъй като образованието се съсредоточава в други центрове.
Църковен вестник - бр. 2/1999 г.
Света всехвална равноапостолна Лидия – първата християнка в Европа
