Въплъщението и страданията Христови са проява на Божието смирение и на Неговата любов към нас.
Без Бога често се случва да паднем и да се изпонараним духовно.
В навечерието на един от най-светлите християнски празници – Вход Господен в Йерусалим – разговаряме с Видинския митрополит Пахомий за духовния смисъл на празника, за мястото на вярата отвъд традицията и за предизвикателствата пред съвременния християнин.
– Ваше Високопреосвещенство, защо празникът Вход Господен в Йерусалим, известен сред нашия народ и като Цветница или Връбница, е толкова важен и има специално място в Църковния календар?
– За да разкажем за празника Цветница – Вход Господен в Йерусалим, не можем да пропуснем разказа за възкресението на четверодневния Лазар. Когато Господ Иисус Христос бил далеч от Витания, сестрите на Лазар съобщили на ученици Му, че брат им е болен – и Спасителят тръгнал към града, за да види своя приятел. Марта Го посрещнала по пътя с вестта, че Лазар вече е починал. Господ поискал да отиде на гроба и помолил да отвалят камъка от входа. Казали Му, че тялото вече мирише, защото е в гроба от четири дни. Но Христос въззовал Лазар и той излязъл с погребалните си повивки навън.
Мълвата за възкресяването на Лазар се разпространила и всички чули за това голямо чудо.
На следващия ден, на Цветница, се изпълнило пророчеството – че Господ ще влезе в Йерусалим, възседнал осле, но хората не разбирали Кого посрещат. Те приветствали Господ Иисус Христос като земен цар, който ще се възцари, ще властва, ще обедини народа и ще го освободи от римското владичество. Не разбирали, че Неговото царство е Небесно. Полагали дрехи и палмови клонки по пътя Му, като по този начин показвали своята почит, своето уважение и своето очакване към Него като към земен цар.
– На Цветница традицията повелява всички православни християни да са в храма, за да участват на светата Литургия. Но някак си в нашия народен бит върбовата клонка може би измества леко фокуса от самия празник. Защо е важно да знаем, че посещавайки храма на празника Вход Господен в Йерусалим всъщност по-важно е да участваме в светата Литургия, да се причастим или поне да се помолим, а не толкова фокусът ни да пада върху самите върбови клонки, които взимаме за благословение?
– Ние трябва да разбираме, че всички тези духовни и църковни чинопоследования се освещават чрез духовния живот в Църквата и в Божествената света литургия с молитвата, която ние отнасяме към Бога. Върбовите клонки сами по себе си нямат някаква магическа сила, каквато ние очакваме. Те не правят никаква магия и сами по себе си не ни предпазват. Те са израз на нашата почит към нашия Господ Иисус Христос.
Ние трябва да имаме това отношение и тази вяра, че това са клонки, подобни на онези, които Господ със Своето преминаване е осенил и благословил, и така да ги занасяме вкъщи, имайки живо отношение към нашия Господ Иисус Христос.
Ние осъзнаваме това, което Той е направил, още с Неговото въплъщаване, с Неговото идване тук между нас, човеците, с претърпяването на страданията, с разпъването на Кръста, с Възкресението. Всичко това има смисъл като цялостен начин на християнски живот, а не като нещо магическо, което ние правим за наш успех, за щастие, за късмет и т.н. Всъщност това е въпрос на духовното ни израстване и духовното ни усъвършенстване, и това е израз на онази подкрепа, от която ние като човеци се нуждаем – по нашия път към Бога и по нашия път към спасението на човешката душа.
– Ако се върнем на самия празник и на написаното в Евангелието, то няколко дни ни делят от „Осанна“ до „Разпни Го“. Няколко дни ни делят от това да видим изменчивостта в човека. В този смисъл и поглеждайки към самите себе си днес: трудно ли ни е като християни да имаме постоянство в духовния живот?
– Ние трябва да бъдем осъзнати християни и трябва да се стремим да познаваме Христос чрез духовен подвиг, за да може Той да ни се разкрие и да застанем пред Неговото лице с нашата същност и това, което ние представляваме. Разбира се, че човекът, грехопадналият човек, е винаги изменчив. Изменчив е поради това, че не всякога избира доброто, за да живее по Бога, за да живее в чистотата, да живее в спасението, а много пъти предпочита да угажда на собствените си страсти, на това, което е телесно и гледа на материалното като нещо, което задоволява не само телесния, но и духовния глад. Това е изключително голяма заблуда и от там идват и човешкото непостоянство, и едно голямо непознаване на християнския живот, непознаване на Христос, непознаване на Свещеното Писание, на светите отци, на това, което са ни оставили отците на Църквата като подкрепа по пътя на нашето спасение.
Разбира се, в прехода от „Осанна“ до „Разпни Го“ има момент на изменчивост, защото в човешката слабост, в слабостта на вярата най-вече, често падаме.
Не е задължително това да бъде поради някаква заплаха или нещо друго, но понякога идва от това, че не се уповаваме напълно, не отдаваме целия си живот на Бога и не приемаме това, което Бог е предвидял за нас, за нашето спасение. Въпреки изпитанията, въпреки трудностите ако имаме дръзновение пред Бога, то ще можем спокойно да вървим в духовния живот. Бидейки обаче без Бога, често се случва да паднем и да се изпонараним духовно.
– След празника Вход Господен в Йерусалим предстои Страстната седмица. Как човек трябва да премине през дните от Велики понеделник до Велика събота?
– Това са едни от най-важните моменти за нас като християни, особено през Великия пост, в който ние се подготвяме да посрещнем светлото Христово Възкресение. Отбелязваме и обръщаме особено внимание на страстите Господни, на страданията Господни, защото това и означава славянската дума „страсти“ – страдания. Онези страдания, които нашият Господ Иисус Христос е претърпял за нашето спасение.
Ние трябва да сме наясно, че всъщност идването на нашия Господ Иисус Христос, Неговото въплъщение и живот между човеците – всичко това е проява на смирение и на любов на Бога към нас, хората.
Но кулминацията на това смирение, разбира се, са кръстните страдания, които Господ изтърпява. Затова ние имаме тази подготвителна седмица, в която преживяваме включително и онези първи три дни, в които отслужваме т.нар. последование на „Жениха“. Спомняме си за онези девици – петте разумни и петте неразумни. Едните, когато чули, че женихът идва – взели със себе си елей, а другите пет не взели. Онези, които имали елей и на които светилниците горели – посрещнали жениха, а неразумните отишли да си закупят, защото нямали. Когато обаче се върнали, вратата на брачния чертог била вече затворена и те не могли да влязат в него. Този елей, за който се говори, са онези добродетели, онази милост, които би трябвало да носи всеки един християнин. Милост, чрез която Господ може да го познае и да го допусне в своят чертог на вечната радост и на спасението. Онези пък, които са заблудени в своите мисли, в своите чувства, в своите амбиции и желания да бъдат далече от Бога, те няма да бъдат познати и те не познават Христос. Господ няма как да ги познае и затова те нямат участие с Него във вечността. Затова ние като християни трябва да придобиваме тези дарби – на всички онези неща, които Господ ни показва, на всички добродетели, на смирение, на търпение, на послушание, на кротост и най-вече на любов към Бога и към човека, в което се заключават основните заповеди към нас като християни.
И, разбира се, да се съсредоточим и в онова велико нещо, което извършва Господ – да положи живота си за нашето спасение, приковавайки се на кръста, претърпявайки смърт, полагане в гроб. Във всичко това виждаме каква е Неговата велика милост за нас – да ни изкупи, да ни даде спасение и да ни възвърне онова достойнство и онази благодат, онази радост, както и онзи живот, от който ние всъщност сме отпаднали поради грехопадението.
– И накрая на нашия разговор: какво е Вашето послание към християните от Видин, но и към всички православни християни за празника Възкресение Христово?
– Моето пожелание е да отворят сетивата си и да разберат, да осъзнаят великото дело, спасителното дело на Възкресението. Това става, разбира се, чрез духовния живот в светата ни Църква и в благодатта, която Господ ни дава в нейните Тайнства.
С митрополит Пахомий разговаря Ангел Карадаков.
Знеполски епископ Мелетий: Да се опитаме на Възкресение Христово да бъдем по-малко егоцентрични
