+ 6 Неделя след Пасха ¬ на Слепия. Св. мчк Николай Софийски. Събор на св. Баташки мъченици. Св. ап. Андроник. Гл. 5, утр. ев. 8, ап. Деян. 16:16-34 (с. 42), лит. ев. Ин 9:1-38 (с. 33), [на св. Николай Софийски: ап. 2 Тим 2:1-10 (с. 357), лит. ев. Ин 15:17-27, 16:1-2 (с. 241)] (Тип. с. 317 и Тип. с. 310, т. 6)
Знеполски епископ Мелетий: Да се опитаме на Възкресение Христово да бъдем по-малко егоцентрични
„Изпреварили утрото, жените, които бяха с Мария, намериха камъка отвален от гроба, и чуха от Ангела: защо търсите между мъртвите като човек Онзи, Който пребъдва във вечна светлина? Вижте гробните повивки! Тичайте и възвестявайте на света, че Господ възкръсна, като умъртви смъртта, защото е Син на Бога, Който спасява човешкия род“ – така, в едно от песнопенията, Църквата възпява Празника на празниците Възкресение Христово. За смисъла на живота, за спасението на душите, за победата над смъртта и за това как никой да не остане сам на този празник разговаряме със Знеполския епископ Мелетий – ректор на Софийската духовна семинария.
Цялата календарна година тупти с Възкресение Христово.
– Ваше Преосвещенство, човешкият ни разговор за Възкресение Христово е разговор и за вечния живот. Посрещаме и празнуваме Пасха в едно смутно време. На фона на две продължаващи войни, на фона на смъртта на толкова много хора, които ежедневно загиват, Църквата в тези дни пее, че смъртта е победена. Как се изправяме пред този парадокс на нашето съществуване като християни?
– Със сигурност трябва да се каже, че това, което се случва сега, за съжаление, се случва вече две хиляди години. Едновременно живеем в радостта и в притвора на това Възкресение, което е и лично, и всеобщо възкресение, и същевременно като хора, които имаме свободна воля, тя често, уви, е в това да опровергаем и да отречем обещаното ни безсмъртие. Защото всяка една война, конфликт, всяко едно зло в нашия живот, ако се разровим в корените на тези злини, които ни опустошават, имат в себе си отказа да приемем, че Възкресението наистина е наше бъдеще, че Възкресението е основа на нашия живот и заменяме това условие, тази цел, със съвършено други смъртоносни и лъжливи цели и условия на живот. Апостол Павел пише до филипяните, че иска да познае Господа и силата на Възкресението Му (вж. Фил. 3:10). Това означава, че събитието на Христовото Възкресение не е нещо, което единствено интелектуално следва да бъде прието, схванато, и да се вярва в него, но то има сила, която можеш и трябва да приемеш, да познаеш и да живееш спрямо тази сила. Войните и всяко зло, което ни спъва, за съжаление, е точно този отказ да приемем силата на Възкресението.
– В Христовото Възкресение ли се заключава смисълът на човешкия живот – в тази победа над смъртта, над тлението, което обгръща човека в неговото живеене в света?
– Възкресението е най-големият проект на човека, за човека и с човека. То е и смисъл, и задача, и нещо, което прониква във всяко едно кътче на нашето съществуване. То е именно това – смисъл, който може да звучи някак си абстрактно и отвлечено на моменти. Но Възкресението на Господа се схваща не само като Негово, на Него, а като програма за нашия живот. Ако Възкресението, както апостолите проповядват, е прототип и архетип на собственото ни съществуване, то мисля, че много от нещата биха се променили. Личната ни оптика би се променила, както и отношението ни със света. Всъщност основното, което Християнството има да каже на света, е това и ако обърнем внимание на най-важната, може би в тази връзка, е 15-та глава от Първото послание на апостол Павел до коринтяните. Тя е посветена на Възкресението на Христос и на нашето лично възкресение, както и на последиците за целия свят от него. Това всъщност е сърцевината на евангелската проповед. Ние днес много пъти обръщаме внимание на последиците от Възкресението, на някакви вторични, третични аспекти на духовния ни живот – спасението, смирението, добродетелите, духовните авторитети. Но забравяме, че най-мощното нещо на този ден и най-мощното нещо, което Християнството притежава – това е истината, че Иисус умря за греховете ни и възкръсна на третия ден. Това е сърцевината на добрата вест, на Евангелието.
– В песнопенията на празника чуваме, че се пее и за това слизане на Христос в ада, а и на самата икона на Възкресение Христово е показано това слизане, както и извеждането на прародителите Адам и Ева оттам. Как богословието на Църквата обяснява това събитие: Бог, Който е създал всичко, Сам слиза в творението, за да изведе човешката душа от дебрите на ада?
– Това, което разказвате, е много хубаво вписано в евхаристийната молитва на св. Василий Велики, чиито Литургии отслужваме в неделите на Великия пост. В една от тези молитви св. Василий, ползвайки цитати от Писанието, обяснява, че след като Христос се разпъна за нашите грехове, страда и бе погребан – прекрачи прага на смъртта. Той беше Първороденият от смъртта, както пеем и в един от възкресните тропари: „Той Първи бе роден от смъртта“, т.е. смъртта се разбира като някакво състояние, като някаква утроба, някакъв стадий на съществуване, от който Първи жив излезе Иисус Христос. Той Първи проправи пътя ни, за да бъде водач по път, по който всички ние след това минаваме. Христовото пребиваване с душа в това, което ние наричаме ад, това, което, разбира се, е една духовна тайна и ние имаме частично познание за всички тези неща, които наричаме „пространство“ и „извеждане“ на душата. Това все пак са едни опити на човешкия език да опише тайни и неописуеми състояния, т.е. в този смисъл те са някак си условни, но Сам Господ първенствуваше, за да бъде Първи във всичко. Той пръв мина през смъртта и през дверите на ада, които разруши. За да няма етап на човешкия живот, през който Господ първи да не е минал и в който Той да не може да ни съчувства. Това означава, че както всичко в земния ни живот, както и това, което се отнася до отвъд гроба – през всичко това Господ е преминал. Включително и през това, което наричаме ад. Той наистина е Първенецът, Първият, Който преминава през всичко това.
– В нашия бит като българи големите празници като Възкресение Христово, Рождество Христово и др. са винаги свързани със семейната среда, с трапезата, с това семейството да бъде заедно. Как Църквата се обръща към онези хора, които си нямат семейства? Които на тези празници са сами или нямат средства, с които да ги отпразнуват по начина, по който е възприето в нашия народ да се празнуват?
– Знаете ли, иска ми се да вярвам, че можем да се опитаме ние като Църква да бъдем семейството на тези хора. Макар и за кратко време, макар и не във формата и в пълнотата, която – да кажем едно човешко събиране на обяд или на вечеря – може да даде, но че Църквата не само в нейния тайнствен литургичен живот, но и в нейния човешки аспект може да бъде утеха, пристан, топлина, около която тези хора да получат едно яйце, да получат братска прегръдка, да получат разбиране, да получат средства. Въпросът е не толкова какво да кажем на тези хора, които са в нужда, защото на тях може би Господ им шепти в сърцата, но по-скоро какво да си кажем на нас самите. Как ние не само да „развържем джобовете си“, но да развържем умовете си и да си кажем, че освен нашето щастие и радост сега тук около масата или около събирането на близките – има хора, които не споделят това щастие. Да можем и в молитвата си за тези хора, но и в реалното си действие да им обърнем внимание, да им помогнем, да ги попитаме за нуждите им и наистина да бъдем активни. Това впрочем пеем и в най-обичаното и повтаряно песнопение „Воскресения ден“, където се казва: „едни други да се прегърнем, да речем: братя! и на ненавиждащите ни да простим всичко с Възкресението“. Това не е просто романтично, поетично название, а би трябвало да бъде опит на измъкване от собствения ни егоизъм и егоцентризъм, както и да бъде обръщане към човека до нас. Това може да бъде още по-хубава и истинска Пасха.
– Вие сте ректор на Софийската духовна семинария и ежедневно общувате с деца и подрастващи. Как на младите хора и то на по-невръстните се обяснява тайната на Възкресение Христово?
– Мога да кажа, че това не е лесна задача, защото тайната на Възкресение Христово е свързана и с тайната на смъртта, а младият човек няма близост с това нещо, в повечето случаи. И когато говорим за победата над смъртта, за победата над тлението, може би звучи красиво и силно, но не се доближава до това, което има младият човек като опит, като собствено лично преживяване в повечето случаи. Нещо, което може би подпомага разбирането, особено когато преподаваме за Възкресението, е да го сравним, бих казал, с тази взривна вълна, която предизвиква Възкресението в кръга на учениците на Господа, защото се вижда много ясно в Евангелието и въобще в Новия Завет как колебанията, страховете и човешките аспекти, много откровено описани в Новия Завет, са преодолени с Възкресението, разбира се малко по-късно и с дара на Светия Дух на Петдесетница. Възкресението е събитието, което преобръща дори самите християни. Може да се проследи, да се види какво е това, за което те навсякъде разказват. Какво разказва апостол Павел във всички свои проповеди на различни места в Мала Азия, в Европа. Така поглеждаме с децата – чрез последиците да познаем първичното събитие. Различните преподаватели вероятно подхождат по различен начин, но се опитваме тук и в богослужението, в подготовката за причастие да обясним и въобще да преживяваме с нашите ученици Възкресението като сърцето на годината. Това е нещото, с което тупти цялата наша календарна година. Нищо друго не може да се сравни с Пасха.
– И накрая на нашия разговор – какво е Вашето пожелание към всички православни християни за този най-велик празник – Възкресение Христово?
– Пожеланието е това, което си пожелавам и на себе си. Живо и дейно да преживеем възкресната нощ и тя да не бъде само един миг, а наистина да роди в нас плодове на Възкресението Христово. Може те да са по-значими, по-реални и по-видими, но може да е и нещо съвсем мъничко, с което ние сме се помръднали, но това Възкресение да не ни оставя същите, както ни е заварило.
Станислав Савов: Вярата е компасът за всяко решение
