Със заупокойна света Литургия и панихида бе отбелязана четиринадесетата годишнина от кончината на Българския патриарх Максим

06.11.2026 | Българска патриаршия

„Приснопаметният Български патриарх Максим беше Божи човек. От своите 98 години цели 86 той посвети на Църквата. Беше неин служител през три епохи – царско време, войнстващ атеизъм и демокрация – и през всички политически сътресения, както и сътресения в обществения живот той беше непоклатим стълб със своята вяра и вярност към Бога“, каза пред медиите Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, който възглави заупокойното богослужение в Троянската света обител по повод четиринадесет години от кончината на Българския патриарх Максим.

С Негово Светейшество съслужиха Техни Високопреосвещенства Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопският митрополит Серафим, Видинският митрополит Пахомий, Техни Преосвещенства Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, Драговитийският епископ Василий – игумен на Троянския манастир, Константийският епископ Михаил – викарий на Ловчанския митрополит, Браницкият епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, архим. Григорий, архим. Никодим, йером. Нестор и протодякон Иван Петков.

Преди началото на светата Литургия пред медиите патриарх Даниил даде повече информация за здравословното състояние на Ловчанския митрополит Гавриил. „Той е приет във Военномедицинската академия с остро панкреатично възпаление. Към момента е интубиран, но от вчера в състоянието му има известно подобрение“, каза патриарх Даниил и призова:

Нека всички православни християни да отправят гореща молитва към Бога. Дядо Гавриил е един достоен архиерей и нека Бог продължи дните му, да му даде здраве, да послужи още в здраве и доброчестина – каза още той.

След заупокойната света Литургия бе отслужена и панихида, а слово по повод годишнината произнесе Драговитийският епископ Василий. „Преди четиринадесет години в ранното утро на 6 ноември 2012 г. българският народ бе известѐн с тъжната новина за кончината на духовния водач на народа – Българският патриарх Максим. Вест, която породи в сърцата на българите тъга за загубата на своя благ духовник, тих молитвеник и утвърждаващ вярата във всеки с примера на своята оделотворена вяра“, каза епископ Василий (Цялото слово може да прочетете тук).

Негово Преосвещенство припомни живота на приснопаметния първойерарх, посещавал от ранна детска възраст манастира, който сам определя като „люлка на църковно-духовната му съдба“. Именно в ставропигиалния манастир се формират неговите духовни стремежи и любовта му към истинския монашески живот. „На 14 май 1944 г. е ръкоположен за йеромонах от Врачанския митрополит Паисий в Черепишкия манастир, където по това време е евакуирана семинарията. На 12 юли 1947 г. в Разград е възведен в архимандритско достойнство от Доростоло-Червенския митрополит Михаил и след това назначен за негов протосингел. През 1950 г. по решение на Светия Синод на БПЦ архим. Максим бива назначен за предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. След завръщането си от Москва на 15 юли 1955 г. е назначен за главен секретар на Светия Синод. На 30 декември 1956 г. е ръкоположен за епископ с титлата „Браницки“ в Патриаршеския ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“. Тази висока степен на клирическо служение – епископството – приема с вълнение, съзнавайки дълга си пред сериозните отговорности, които епископският сан му поставя“, припомни епископ Василий.

В словото си епископът подчерта, че патриаршеското и архипастирско служение на патриарх Максим преминава през сложни исторически периоди – от монархията, през времето на атеистичния период и демокрацията. Особено място бе отредено на заслугите и подвига на патриарх Максим за преодоляването на достопечалния разкол в родната ни Църква.

Атаките на разколниците са съсредоточени лично срещу патриарх Максим със злонамерени, неоснователни, политически обвинения. Той бива оскърбяван по всякакъв начин. Въпреки всичко това, той не отвръща на хулите, не изрича нито една лоша дума срещу никого, запазва своето достолепие и достолепието на Църквата. В тези трудни времена на изкушения, неоспоримата каноничност и личният авторитет на патриарх Максим са непоклатима котва за БПЦ – каза епископ Василий.

В края на словото си той припомни думите на патриарх Максим, че компромиси с вярата никога не е правил, както и стремежа му да съхранява единството на Българската православна църква.