Грехът е ужасно зло, а най-страшната болест на душата е престъпването на закона. Това съвсем я лишава от сили и я хвърля във вечния огън. Грехът е зло на самия човек, следствие на желанията му. За това, че наистина грешим по собствено желание, свидетелстват думите на пророка: "Аз те посадих като благородна лоза - най-чисто семе: а как ти се превърна у Мене в дива издънка от чужда лоза? /Иер. 2:21/. Посевът е добър, а плодът - лош, следователно злото е от волята. Градинарят не е виновен, а лозата ще бъде хвърлена в огън. Защото за добри плодове е била насадена, но по своя воля е дала зли. Творецът, Който Сам е благ и нас е създал за добри дела, а творението самоволно се обърнало към злото. Грехът е ужасно зло, но не и неизлечимо. Ужасно е за този, който го има, но добре може да се излекува в този, който го отхвърля чрез покаяние. Представи си, че някой държи в ръката си огън. Докато държи въглена, дотогава той ще го гори. Но хвърли ли въглените, ще престане и болката. Ако някой си мисли, че от греха не изгаря, нека чуе Писанието: "Може ли някой да си тури огън в пазухата, без да изгорят дрехите му" /Притч. 6:27/ - така грехът изгаря душевните сили. Някой ще каже: Какво е грехът? Животно ли? Ангел ли? Зъл дух ли?...
Това не е външен враг, човече, но лош кълн, който произраства от тебе. Гледай право, с чисти очи и няма да има в тебе похот. Пази своето. Не слагай ръка на чуждото и ще се прекрати склонността към грабене. Помни за съда и няма да се засили в тебе нито блуд, нито прелюбодеяние, нито убийство. Само когато забравиш Бога, започваш да мислиш лошо и да вършиш беззакония. Но не само ти си виновен за греха. Има и друг, който е най-злият подстрекател - дяволът. Той подтиква всички, но не побеждава тези, които не му се подчиняват. Затова в Еклесиаст се казва: "Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си"/Екл. 10-4/. Заключи вратата си, отстрани го от себе си и няма да ти навреди. Но ако хладнокръвно допускаш помисъла на похотта, тогава той като остава в сърцето ще пусне там корени. Ще свърже разума и ще те увлече в дълбините на злото. Може би ще кажеш: аз съм кръстен и няма да ме завладее похотта, макар и често да се явява в мислите ми. Но нима не знаеш, че с течение на времето корените пробиват и камъка? Не приемай семето, иначе то ще задуши вярата. Изтръгвай злото с корените, преди то да цъфне, за да можеш като го пренебрегнеш в началото, да нямаш после нужда от секира и огън. Когато отслабнат очите, лекувай се своевременно, а не да търсиш лекаря, когато вече си ослепял. Ще каже някой - е какво, загинахме прелъстени и нима няма след това спасение? Паднахме - нима не можем да станем? Ослепяхме - нима е невъзможно отново да прогледнем? Осакатяхме - нима няма да можем да ходим вече добре? Казано накратко - умряхме - нима няма начин да възкръснем? Този, Който вдигна четиридневния, вече вмирисал се Лазар, не може ли по-лесно да възкреси тебе живия? Този, Който проля за нас драгоценната Си кръв не ще ли ни освободи от греха? Да не се отчайваме, да не се хвърляме в безнадеждното състояние. Защото е страшно да нямаш вяра и надежда за покаяние.
Който не се надява да се спаси, такъв без опасения умножава греховете си, а който се надява да получи изцерение, такъв без затруднение се запазва от тях. Разбойникът, ако не очаква помилване, все повече се ожесточава. Но ако се надява да получи прошка, често стига до разкаяние. Змията хвърля старата си кожа, та ние ли няма да отхвърлим греха? И земята, която ражда тръни, ако добре се обработи, става плодородна, та нима за нас не може да има спасение? Следователно, нашата природа може да приема спасението, необходимо е само нашето желание. Бог е безкрайно човеколюбив. Не казвай: Аз блудствах, прелюбодействах, многократно извърших ужасни грехове. Нима Той ще ми проси? Нима ще ги забрави? Чуй какво казва Псалмопевецът: "Колко много са у Тебе благата" /Псал. 30:20/. Всичките твои грехове взети заедно не надвиват великото Божие милосърдие. Твоите рани не надвишават опитността на твоя Лекар. Ти само Му се предай с вяра, открий на Лекаря своята болест, кажи заедно с Давид: "Ще изповядам Господу моите престъпления и върху теб ще се сбъднат следващите му думи: "И Ти сне от мене вината на греха ми" /Псал.31:5/.
Виждаш, че покаянието е добро нещо. Виждаш, че каещите се спасяват. И Соломон съгреши, но какво каза? - "После се и покаях". А Ахав, самарийският цар, бил идолопоклонник, беззаконен човек, убиец на пророци, чужд на благочестието, алчен за чужди лозя и ниви /3 Цар. 21:27/. Но след като чрез Иезавел бил убит Навутей, когато дошъл пророк Илия и само го заплашил, той раздрал дрехите си и се облякъл във вретище. Тогава какво казва човеколюбивият Бог на Илия? "Виждаш ли как се смири Ахав пред Мене?” /3 Цар. 21:29/ Той като че убеждава изпълнения с гняв пророк да бъде снизходителен към каещия се. "Аз няма да му напратя беди в неговите дни" - говори Господ. Макар че и след прошката не оставя злочестието си. Но Господ всичко му прощава, не защото Той не знае бъдещето, а защото дарява прощение, съобразно на покаянието... Защото Справедливият Съдия за всяко дело съди тъй, както се е случило. Точно така и Йеровоам принасял жертви на идоли /3 Цар.13:4/. Ръката му изсъхнала, когато заповядал да заловят изобличаващия го пророк.
Но познал от опит силата на този човек, го моли: "Умилостиви лицето на Господа, твоя Бог" /3 Цар. 13:6/. И заради тези думи ръката му се излекувала. Ако пророкът изцерил Йеровоам, то нима Христос не може да те изцери и освободи от греха? Манасия също бил голям законопрестъпник: той насякъл Исайя на парчета, осквернил се с всякакви идолослужения, пролял в Йерусалим много невинна кръв. Но като бил отведен в плен във Вавилон, обърнал претърпените беди в изцелително покаяние. Писанието казва: "и дълбоко се смири пред Бога на отците си. И помоли се Нему, и Бог се приклони към него, чу молбата му и го възвърна в Йерусалим на царството му" /2 Пар. 33:1 з/. Ако този, който закла пророка се спасил чрез покаяние, нима ти, който не си извършил нищо такова, няма да се спасиш?
И така, виждайки многото примери на съгрешили, но покаяли се и спасени, побързайте и вие да се покаете пред Господа, за да получите прошка за извършените грехове, и да се удостоите с царството небесно, и да наследите небесния дар заедно с всички светии в Христа Иисуса. Нему слава во веки веков. Амин.
Из „Второто огласително поучение“ на св. Кирил Йерусалимски
Преведе Рада Славчева
Църковен вестник - бр. 11/1993 г.
