Автор: протодякон Георги Ибришимов
Древността ни е завещала бледо, скромно и разноречиво жизнеописание за „светилника на Сирия и учителя на вселената“ – било поради особеното време, било поради отдалечената епоха, било поради изключително смирение. Разноречието между гръцкото и сирийското животоописание за св. Ефрем се отнася предимно до родители, дом и детинство – другото е почти общо и съгласно.
Свети Ефрем се е родил в Месопотамия – в столицата ѝ Низибия или в нейните околности – в края на третото столетие или в началото на четвъртото и завършва блажено в Христа дните си около 372 г. Той е син на селото, рожба на земеделски дом, дете на бедността – според собствените му думи. „От предците си земеделци получих наставление в Христа; бедните ми родители по плът ми внушиха страх пред Господа; предците ми са изповядали Христа пред властта; аз съм родственик на мъченици“, казва свети Ефрем.
От майка и баща, макар и простички, той бил обучен в истините на Христа и възпитан в добродетелите на Евангелието, доколкото съзнанието им диктувало и културата им позволявала.
Скромните семена на домашното възпитание обаче не паднали първоначално на благоприятна душевна почва – младините на Ефрем не минали без младенчески увлечения, нравствени отклонения и мирогледна криза! Пламенен по природа, раздразнителен по дух, капризен по нрав, той често обичал да се скарва, да не се подчинява, да върши безразсъдни работи и дори – да се съмнява и отрича благия промисъл на Бога в живота на човека и света! Велик е обаче небесният промисъл и дивни са неговите похвати за вразумяване на неверници и спасяване на грешници. Буйният Ефрем бил обвинен в кражба; изгубили се овците от селото му; подведен бил под следствие; арестували го в тъмница. В затвора той попаднал при други двама престъпници: единият обвинен в прелюбодейство, а другият набеден за убийство. Тази случка разтърсила душата на Ефрем и сломила гордия му разум – сломен духом поради невинност и изтерзан телом от глад и безсъние, едва на осмата нощ от задържането му той задрямал, сънувал, чул глас:
Размисли се над себе си и живота си; преброди стъпките на миналото си; нищо случайно няма в дните на човека; има закон, който всекиго награждава за добро или зло!
Ефрем се събудил; разказал веднага съня си; тримата затворници навели глави; разказали за миналото си и открили взаимно сърцата си и прегрешенията си: Ефрем, в юношеската си слободия и каприз, отвързал кравата на съседа им, натирил я в планината, и зверове я изяли; обвиненият в убийство минавал някога край буйна река, видял нещастен човек да се дави и не се отзовал на писъка му да го спаси с каквото може; набеденият пък в прелюбодейство, за материални облаги лъжесвидетелствал против злочеста вдовица, че развратничела, и я лишили от право за наследство от мъжа ѝ. И тримата били невинни в случая – и тримата не извършили престъпленията, за които ги арестували; но не били без грехове в миналото си – следствието ги намерило за невинни и съдът ги освободил от отговорност. Преживените обаче дни в срам, страдание и арест ги убедили, че наистина нищо случайно няма в дните на човека, и приели всичко това като заслужено наказание за притаени лоши постъпки.
Промислителна и съдбоносна е била тази случка в живота на младия и крайно самонадеян Ефрем. Освободен от затвора, той се върнал при родителите си с друг дух и разсъдък: дни и седмици той размишлявал върху себе си, за живота си, за бъдещето си, за смисъла на битието и решил: да напусне домашното огнище, да се прости с родителите си и да поеме пътя за пустинята. Отишъл и станал отшелник при мъдрия и учен пустинник Яков, който се подвизавал в една пещера из планинската околност на Низибия. Така Ефрем поставил начало на своето паметно подвижничество и широко самообразование, които записали името му в историята.
Тук той възвисил духа си в мистика; изтощил суетната си плът в аскетика; калил волята в труд, послушание и подвизи; облагородил сърцето си и обогатил разума в истините на Откровението. Учител и ученик станали светлина за родината си и сол за живота на сънародниците си. Пещерите им били огнища за просвета и благочестие, които в много души извикали разкаяние и родили спасение – при Ефрем идвали правоверни християни, фанатизирани еретици и дори любопитни езичници: да приемат благословението му, да чуят словото му, да се поучат от живота му, да облекчат бремето на дните си, а някои пък да последват примера му.
Така от буен младеж, невярващ в някои отношения човек, набеден крадец и затворник, се ражда велик пустинник, знаменит учител и чуден проповедник, който живял в плът като ангел и по живот станал светец за християнските поколения и векове. Животът, дейността и заслугите на учителя и ученика не спират тук и с това не се изчерпват.
По ученост и достойнство, Яков е извикан от пустинята да стане светител и учител на епископската катедра в Низибия. Последвал го в новото му поприще и ученикът му Ефрем. В качеството си на духовен отрок той придружил стареца си и в Никея на Първия вселенски събор. В Низибия Яков открива богословска школа за подготовка на клира и широка евангелизация на източна Сирия – в нея става учител и Ефрем по сирийски език, а по-късно, при старост на началника на школата, става и поема той началството.
Това училище е дало плеяда даровити пастири и учители на Сирия и е изиграло ценна църковно-народна роля за страната си. Враг народен и ненавистник църковен смутил обаче, културната дейност и мисионерска роля на Яков и Ефрем: персите завзели Низибия през 363 г. и богословската школа се преместила в Едеса. И тук същата ревност, същите ученици, същото влияние, същите резултати и същата слава съпътствали името и делото на свети Ефрем Сирин. На стари години той предприел пътешествие и посетил видни девственици в пустинята и големи монашески общини, като започнал с Египет и свършил с Кесария Кападокийска. До този момент, от крайно смирение, той не бил приел никакъв клирически сан.
В Кесария свети Василий Велики, вероятно след дълго увещание, го ръкоположил за дякон около 370 г. Критическото положение на Православието и изключителните нужди на Кесарийската църква накарали св. Василий неотстъпно да настоява пред свети Ефрем, за да приеме епископска хиротония: той обаче категорично отказал тази висока чест и служба, поради безпримерно съзнание за своето недостойнство!
Върховният авторитет на св. Василий и съдбовните нужди на Православието не преклонили св. Ефрем да приеме жребия на апостолското служение за по-авторитетна и по-внушителна работа над верните и против еретиците. Поразителното му смирение му внушавало, че и със скромния дяконски сан ще изпълни дълга си към Бога, Църквата, народа и ближния, и го изпълнил заветно с много трудове, с много знания, с много добродетели, с много подвизи и с рядка памет в поколенията. Безпримерното му служение като човек и сърдечното му съкрушение като инок намират класичен израз в неговото покъртително предсмъртно желание, което гласи:
Който ме постави под олтара, да не види олтара на моя Бог – неприлично е смърдящ труп да лежи на свято място. Който ме погребе в храма, да не види храма на светлината – за недостойния пустата слава е безполезна. Вземете ме на раменете си и бегом бягайте с мен, и ме хвърлете като човек презрян... О, ако някой би ви показал моите дела, вие бихте почнали да ме плюете. Наистина, ако би могла да бъде забелязана миризмата на греховете ми, вие бихте се разбягали от смрадта на Ефрем... Не ме обсипвайте с аромати – от тази почест за мен няма никаква полза. Дайте благовонията на светилището, а мен подпомогнете с молитви; ароматите посветете на Бога, а мене ме погребете с псалми... Да не ме поставите във ваш гроб – вашите украшения за нищо няма да ми послужат. Аз се обещах пред Бога да бъда погребан между странници – странник съм, както и те; затова, братя, погребете ме между тях. Погледни, Господи, моля те; смили се над мен! Моля Тебе, Сине на Милостивия, не ми отдавай според греховете ми!
Така скромно е изгаснал един временен живот на земята, за да се запали величаво един вечен светилник във вселената! Вместо достоен паметник и неувяхващ венец над гроба на този дивен Божий служител, служи прекрасното похвално слово на св. Григорий Ниски, посветено върху живота, подвизите и заслугите на св. Ефрем.
Дарбите и знанията, добродетелите и творенията, заслугите и паметта на св. Ефрем озадачават мисълта и перото на критика. Той е цялостна личност, многостранно дарование, сложен мислител, разновиден писател и велик наставник. Мистичен догматик, класичен екзегет, жарък апологет, дивен проповедник, оригинален аскет, даровит поет, славен певец, сърдечен молитвеник – това е св. Ефрем в своите „богопросветени писания“, които, според свидетелството на патриарх Фотий, достигат до 1000!
Ефрем на сирийски език значи плодоносец. Кръстникът, който е дал това име – мирско или иноческо – е изказал едва ли не пророчество: словото, перото и дейността на св. Ефрем са наистина многостранно и вековно плодоносни! Няма книга в Божественото откровение, няма дял в богословското творчество, няма добродетел и порок в живота, няма тема от вечността, които да не са предмет на сърцето и словото му. Той съзерцава и мисли, говори и пише, плаче и се надява за Бога и света, за човека и живота, за доброто и злото, за спасението и вечността. Оставил ни е десетки догматико-полемически творения – не с академична дълбочина и разработка, но с мистико-лирични размисли около основите на битието; зрял плод на вяра, надежда и любов, а не израз на преходни знания и суетна мъдрост; написал ги е за просвета на верни, за вразумление на отстъпници и за размисъл на неверни. Оставил ни е обилно множество тълкувателни писания, които започват с книгата на сътворението и завършват с книгата на бъдността. Неговата екзегетика е чужда на сухия буквализъм и на мъглявия алегоризъм. Той бил отличен познавач на историята, географията, етнографията и бита на свещената земя. Прекрасно е владеел, покрай родния си език, и този на евреите – той се счита пръв класик за сирийците; не е бил чужд по знания, изглежда, и по отношение на гръцкия език. Всичко това го оформило за вековете като първостепенен авторитет в разкриване на Божието слово. Оставил ни е многобройни нравствено-аскетични размисли и наставления – въплътени в разни литературни и омилетични форми; ръководство за иноческо съвършенство и християнско благочестие; пълни с ведение на човешката душа и временния живот. Оставил ни е много молитви и чудни песнопения, написани с дар и вяра, със скръб и надежда, изпълнени с дълбока мистика и рядка поезия, чудно смирение и сърдечно покаяние; въплътени в стихове и облечени в музика, те били храна за Христовите агънца и огън за плевелите в евангелската нива.
Творчеството на по-късни молитвотворци и песнописци на Христовата Църква крие корените си, по идея и език, в творенията на св. Ефрем. Наред със св. Григорий Богослов, и той е велик поет на християнството. Световната литература сочи Байрон като певец на мировата скръб, историята пък на християнската проповед с гордост счита св. Ефрем като знаменит проповедник на покаянието и поет на световния плач за греxa: тази е темата на неговата проповед – центърът ѝ пък е неговият живот и покаяние. Трудно може да се охарактеризира неговото слово и душата, вложена в това слово – то се краси с мистика и аскетика: оросено е със сълзи и пропито от любов; разкрива гангрената на греха и сочи балсама на спасението; то е поетично и силно стилизирано, диша смирение и носи утеха; просвещава, възражда, спасява! Чудно е делото и словото на св. Ефрем; жертвена е любовта му към човека; трогателно е учителството му към хората; той плаче в проповедите си за греха на Адама; състрадателен е към падението на грешника; от сърце иска спасението на всички.
Над всичко св. Ефрем си остава знаменит проповедник – амвонът е начало и край на неговото служение, а проповедта е тръбата на неговото слово и творчество. Неговата проповед е образцова за всички времена и места – по своята библейска основа, православно разкритие и народностен дух. Бедният му произход и особеното му формиране са лишили проповедта му, в техническо отношение, от суетната грижливост на елинската риторика – затова тя трудничко се поддава на строителен разбор. При все това св. Ефрем не се отклонява от основния строеж и не отбягва формите на проповедта – прилага предимно беседата, словото и краткото поучение. Методът на проповедта му е без отклонение библейско-традиционен – в него разумът не е ръководител, нито е вдъхновител, а само строител. Неговото слово е насочено повече да просвещава и изобличава, отколкото да убеждава и защитава, защото за него истината не е спорна, разцеплението е язва, грехът е факт, а спасението – всеобща нужда. В езиково отношение проповедта му е съкровищница от словесни бисери – в нея се кръстосват много стилистични фигури, но предимно богато и блестящо се редят аналогията и антитезата, които много често се възвисяват до поезия и химнология. Свети Ефрем е майстор и на сложната фраза и на късата реч. Пустините по земята се красят промислително с оазиси; в тях има сянка, вода и плод; там морният пътник намира отдих и подкрепа, за да продължи пътя си, дните си и живота си към определена и щастлива цел. И в пустинята на живота има спасителни оазиси – такъв един е и св. Ефрем Сирин. Който е налегнат от житейска умора и го гнети духовна жажда – нека се насочи към оазиса на св. Ефрем: там ще намери библейска сянка, жива вода и животворен плод – те ще запазят силите му, ще одухотворят живота му и ще му открият смисъла на битието му!
Духовна култура, бр. 3-4, 1942 г.
Браницки епископ Йоан: Дигиталният шум ни отдалечава от тишината на Бога
