В този светъл период, когато Църквата възпява и преживява радостта от Христовото Възкресение, особено дълбока благодарност дължим на Божия промисъл за това, че през 50 г. сл. Хр. апостолът на народите – св. Павел, основава в значимия град Филипи на някогашната римска провинция Македония първата християнска общност в Европа. Това се случва през пролетта, по време на второто му проповедническо пътешествие на път за Рим.
Информация за тази първа християнска община във Филипи и за първата личност, приела християнство на територията на Европа – св. равноапостолна Лидия, черпим най-вече от Свещеното Писание на Новия Завет, книга Деяния апостолски на св. ап. Лука, гл. 16, и Послание до Филипяни на св. ап. Павел, но също и от Свещеното Предание за мисионерската дейност на Христовите апостоли.
От тях научаваме, че докато бил още в Троада, Мала Азия, св. ап. Павел видял провиденчески сън: човек македонец, който му казвал: Мини в Македония и ни помогни (Деян. ап. 16:9). Апостолът приел видението като Божия заповед да отиде в Европа и да проповяда там Христовото евангелие. Без да губи време, се качил на кораб заедно със своите сътрудници – Тимотей, Сила и Лука, и отплавали към пристанището на Неапол (днешна Кавала). През Виа Егнатия (Via Egnatia е сред най-известните римски военни пътища, построен през 145 г. пр.н.е.) те отишли в град Филипи, който се ползвал със специалните привилегии на имперския Рим.
Филипи бил построен на стратегическо място, насред плодороден и богат регион. След битката при Филипи* (42 г. пр. Хр.) градът станал римска колония, управлявана от генерали (Colonia Iulia Augusta Philippensis), като притежавал административна и икономическа автономия.
Св. ап. Лука дава сведението, че св. Павел и сподвижниците му започнали да проповядват в различни части на този голям град, обръщайки се главно към юдеите. Известно е, че във всеки град св. Павел е говорил и проповядвал предимно на евреите от диаспората, защото вярата им била монотеистична с очакване на Месията. Покръстените евреи ставали първите членове на местната Църква и проповедници на Евангелието сред езичниците.
Във Филипи имало значителна еврейска общност. Членовете ѝ се молили на брега на речния поток Зигакти**, течащ извън градските стени. При една от проповедите си св. ап. Павел отишъл при тях и им проповядал новата вяра за изпълнението на обещаното от пророците в лицето на Месията.
Богата, но богобоязлива вдовица на име Лидия се вслушала в думите на апостола и заедно с целия си дом (чада, слуги и роби) приела св. Кръщение от ръцете му във водите на живописната река Зигакти, наричана поради това европейския Йордан.
За това знаменателно събитие Йозеф Холцнер в своето прочуто изследване на живота на св. Павел Paul of Tarsus пише следното:
„Настъпи велик ден за човешката история, когато Павел и тримата му спътници стъпили за първи път в Македония, на европейска земя... Заобикаляйки град Неапол (днешната Кавала) пътешествениците поели нагоре, вървейки ту по прочутия път Егнатия, построен от римляните, ту по пътеката, издълбана в скалите на планинската верига Пангеон. Накрая стигнали до високия хълм, откъдето пред очите им се разкривала великолепна гледка на север. Те хвърлили поглед към равнината с нейните изобилни води, където отсреща, при последните върхове на планинската верига, се извисявал Филипи със своята цитадела...
През следващите дни те обмисляли какво ще правят и как ще започнат да проповядват Евангелието. И така, дошла съботата. Евреите тук били малко. Нямало синагога, защото нямало достатъчно учители на закона, които според равинските закони били необходими за сформиране на съвет и съд. А когато нямало синагога, те трябвало да имат поне някое затворено, заградено със стена или ограда пространство, наречено „за молитва“...
Лука знаел как стоят нещата и повел спътниците си извън градската порта, до бреговете на река Зигакти. Там веднага видели мястото, оградено с нисък зид, като градина. За тяхна изненада, открили вътре само няколко жени, юдейки езичници, които почитали Бога и се молели в сутрешната си молитва... Тук, пред тези добросърдечни жени, Павел можел да си позволи свободно и от сърце да говори. Много рядко се случвало да говори пред публика, която да изпитва по-голяма благодарност.
Впечатление най-вече сред тази група жени правела една добре облечена дама, с особено изявен религиозен интерес, която не била от Филипи, а езичница от Тиатир, Малоазийски (древен град в Лидия, Мала Азия, бел. прев). Затова и я наричали Лидия. Била богата търговка, която със сигурност след смъртта на съпруга си, за когото нямаме никаква информация, продължила търговията му с пурпур в града. Нейният роден град Тиатир бил известен още от Омирово време с търговията си на пурпур. Пурпурното багрило било скъп материал и за търговията с него се изисквал значителен капитал.
Та Лидия била една от онези природно благочестиви души, които веднага щом чуели за Иисус, Го разпознавали като Път, Истина и Живот. Би било чудесно съвпадение, ако на тази сутрешна молитва, освен Лидия, там са били също и Еводия и Синтихия, които по-късно се съревновавали помежду си и които Павел в посланието си до Филипяните толкова сърдечно призовава да се помирят (Фил. 4:2). Така че вече имаме много познати лица в този град. Трябва да изпитваме благодарност към ап. Лука за красивата му фраза, която показва пътя на Лидия към обръщането в Христа и демонстрира, че той е разбирал женската душа и е знаел как действа Божествената Благодат в тази, чието сърце Господ отворил, за да обърне тя внимание на проповядваното от Павел (Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел, Фил. 16:14).
Тя била интелигентна и разсъдлива жена. Способна жена, знаеща занаят, обмисляща всичко внимателно. Тук обаче изобщо не бивало да се бави. Тя бързо решила да се кръсти. Вероятно е било вечерта на същия съботен ден срещу неделя, когато Павел и неговите спътници, заедно с новоповярвалите, слезли в пенещите се води на Зигакти, където се е състояло Кръщението. Решителната търговка, с енергичното си държание и силния глас на домовладелка, скоро довела всички лица от дома си, за да се покръстят. Всъщност, като се вземе предвид нейната дейност, може да се предположи, че тя е станала равноапостол Христов не само във Филипи, но и в Тиатир... Второто нещо, което тя направила веднага, щом станала християнка, било, че поканила светите апостоли да напуснат странноприемницата, в която били отседнали, и да дойдат да се установят в нейната просторна търговска къща. Ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми (Фил. 16:15), казала тя. Казала го много мъдро. Лидия си имала своите основания.
Домът ѝ бил единственото подходящо място за църковните богослужебни събрания, които щели да започнат. Фактът, че както християнското ѝ чувство за чест, така и майчинската ѝ загриженост и женска чувствителност са намерили удовлетворение във възможността да приюти първата християнска Църква и да се погрижи за светите апостоли, никой не би могъл да разбере двусмислено! „Беше много настойчива“, добавя Лука, усмихвайки се (И ни придума).
За Лидия било голяма чест, че ап. Павел приел поканата ѝ. Тази жена вероятно е била важна личност в неговия живот. Тя станала крепило на Апостолската църква, обгръщайки с материнска любов апостола и всички проповедници на вярата, както и новооснованата Църква. Павел по-късно пише: А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми (Фил. 4:15-16).
Без съмнение много от тези дарове са преминали през ръцете на Лидия. Кой би могъл да си представи, че Евангелието ще навлезе в Европа толкова тихо и тайно? Нито тържествено, както в Ареопага пред философите, нито драматично, както в Кипър пред проконсула, а идилично, като росна утрин или изящен слънчев изгрев от Изток. Тези сладки и нежни, но мощни тонове принесла към Евангелието една жена от епохата на Иисуса Христа. И тяхното ехо прокънтяло във Филипяни.
Когато Евангелието достигнало Европа, то достигнало първо до жените, защото мъжете отсъствали, както в Самария, където Иисус открил тайнствата на Божието царство на една жена. Жените били последните, които са останали под Кръста и присъствали на погребението, точно както били и първите, които се озовали пред празния Гроб Господен.“ (Цитатът е по Окръжното послание на Негово Високопреосвещенство митрополита на Филипи, Неапол и Тасос г-н Стефан по повод празника на св. равнопостолна Лидия, 20 май 2025 г.)
Св. Йоан Златоуст с възхита говори за св. Лидия в своята Омилия 35, Тълкувание на Деяния апостолски (PG 59, 253): Нейното (апостолско) призвание дава плодове и се превръща в безценно благо.
Тази благословена жена с основание се приема за първата европейска християнка, която е приета в Царството Небесно. Светите жени от Новия Завет, начело с Божията Майка Пресвета Богородица, и от древната Църква като цяло, наравно с мъжете са стълповете, върху които е съградена непобедимата Христова църква.
По молитвите на св. Лидия, Господи Иисусе Христе, спаси и съхрани Твоите верни раби!
Текст: Анула ХРИСТОВА
Бележки:
*Битката при Филипи през 42 г. пр. Хр. е последното сражение от войната, водена между убийците на Гай Юлий Цезар – Брут и Касий, и силите на Марк Антоний и Октавиан Август, които искали да отмъстят за убийството на Цезар и победили. Битката става нарицателна за решаващо сражение в междуособни конфликти. От там и изразът „Ще се срещнем при Филипи“ се разбира като заплаха за силово разрешаване на граждански конфликт.
**Река Зигакти. Древните гърци приемали този малък и прозрачен поток за граница между света на живите и света на мъртвите. Според митологията, Богът на подземния свят Хадес минавал покрай река Зигакти, докато пренасял Персефона в подземния свят. По пътя реката се опитала да го спре и да счупи оста на колесницата му. Това, разбира се, не променило плановете на Хадес, който отвел Персефона в подземния свят и по този начин отбелязал началото на епохата на отпадането на земния живот. Затова и името на реката Зигакти означава: „тази, която балансира два бряга“ или „тази, която обединява два бряга“. След кръщението в Христа на първите християни в нея обаче, реката става символ на обединяването на земния с небесния Христов живот.
Под снимка 1:
Мястото на Кръщението на първите християни в Европа при р. Зигакти – Европейския Йордан. Днес мястото ежедневно се посещава от множество поклонници от цял свят. В близост до него възниква и селището Св. Лидия, подслоняващо поклонниците.
Под снимка 2:
Параклис-кръщелня при мястото на св. Кръщение на св. равнопаостолна Лидия
Под снимка 3:
Руините на древния град Филипи, до чиито християни св. ап. Павел отправя своето Послание до Филипяни
Митрополит Антоний: Всеки християнин носи своя кръст по мярката на духовните си сили
